Устав и Етичен кодекс

УСТАВ
НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ

(сдружение с нестопанска цел)

Приет от Общото събрание на БСА
6 юли 2001 г.
София

Изменение и допълнение - Общо събрание на БСА
3 декември 2007 г.
София

Изменение с решение на Общо събрание
22 юни 2013 г.
София

 Свали пълния текст (PDF формат)

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Сдружението е самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел, което обединява физически и юридически лица, занимаващи се с изследователска, преподавателска и приложна дейност в областта на социологията.
/1/ БСА е сдружение - юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на чл.38 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Чл. 2. Сдружението осъществява дейността си под наименованието “Българска социологическа асоциация” (БСА).

Чл. 3. Седалището на Сдружение е в гр. София, община “Слатина”, бул.”Цариградско шосе” №125, бл. 2, ет. ІІ, ст. 240.

Чл. 4. /1/ Българската социологическа асоциация може да членува в други национални и международни научни съюзи и асоциации.
/2/ Членовете на БСА могат да членуват и самостоятелно в посочените в предходната алинея организации.

Чл. 5. Дейността на Сдружението се осъществява въз основа на българското законодателство, настоящия устав и решенията на неговите органи на управление.

ІІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл. 6. Българската социологическа асоциация има следните основни цели:

  1. Да съдейства за развитието на социологическата теория, на емпиричните социологически изследвания, на преподаването и популяризирането на социологическите знания и за утвърждаване на обществения престиж на социологията;
  2. Да защитава творческите и професионалните интереси и права на своите членове;
  3. Да съдейства за спазване на изискванията за професионална дейност и за професионална етика сред българските социолози;
  4. Да съдейства за развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, образованието, науката и културата по смисъла на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и за тази цел може да разходва имуществото си;
  5. Да представлява своите членове пред държавата и нейните институции, пред политически, стопански и обществени организации и да съдейства за развитието на българското общество;
  6. Да представлява своите членове в чужбина.

Чл. 7. За постигане на своите цели БСА изпълнява следните задачи:

  1. Оказва помощ на своите членове за обединяването им в дружества, изследователски комитети и клубове, съобразно с творческите им интереси;
  2. Организира и провежда изследвания, конгреси, конференции, симпозиуми, колоквиуми, дискусии, семинари, лектории, курсове, консултации и др.;
  3. Съдейства за извършването на издателска дейност;
  4. Привлича вниманието на обществеността, на държавни органи и други организации върху социални проблеми и противоречия и изразява становището на своите членове при подготовката на нормативни актове и други обществено важни решения;
  5. Участва в дейността на Международната социологическа асоциация и на нейните подразделения, както и в прояви на други национални и международни организации.
  6. Изгражда комисии за контрол върху качеството на професионалната дейност и за спазване на професионалната етика;
  7. БСА може да извършва допълнителна стопанска дейност като:
    - издателска дейност;
    - образователни курсове, информационни и консултантски услуги;
    - комерсиално ориентирани емпирични социологически изследвания и проекти;
    - придобива и отдава под наем движимо и недвижимо имущество, авторски права и други защитени от закона продукти на интелектуална собственост.

Чл. 8. Всички резултати от посочените в чл. 7, т.7 дейности ще се използват изцяло за постигане на определените в този устав цели на БСА.

ІІІ. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл. 9. Българската социологическа асоциация се състои от индивидуални членове – физически лица, и колективни членове – юридически лица.

  1. Индивидуален член на БСА може да бъде всеки български гражданин, навършил пълнолетие, който упражнява изследователска, преподавателска или приложна дейност в областта на социологията, включително докторанти. Студентите могат да са членове на младежкия клуб към БСА.
  2. Приемането на индивидуални членове на БСА става на общи събрания на дружествата, изследователските комитети и клубовете или от Управителния съвет на Сдружението, с писмена молба и професионална биография на кандидата.
  3. Индивидуални членове на БСА могат да бъдат и чужди граждани. Приемането им за членове на БСА става от Управителния съвет на Сдружението с писмена молба и професионална биография на кандидата.
  4. Колективни членове – юридически лица могат да бъдат научни институти, учебни заведения, бюра, фирми, средства за масова комуникация и др. с предмет на дейност в областта на социологията и се представляват от 1 (един) представител.
  5. Кандидатите за членове юридически лица трябва да представят акт за надлежна съдебна регистрация, решение на Общото събрание или Управителния съвет за членство в Сдружението и документ за надлежно упълномощаване на представители.
  6. За задълженията на БСА индивидуалните и колективните членове отговарят до размера на предвидените в този устав имуществени вноски. Членът на БСА не отговаря лично за задълженията на БСА.
  7. Членските права и задължения, с изключение на имуществените, са непрехвърлими, не преминават върху други лица при смърт, прекратяване. Изпълнението на членските задължения и изпълнението на членските права може да бъде предоставено другиму само по решение на Общото събрание на БСА.
  8. Колективните членове на БСА запазват своята юридическа самостоятелност.

Чл. 10. Индивидуалният член на БСА има следните права:

  1. Да избира и да бъде избиран в органи на управление на структурното формирование, в което членува, и на БСА;
  2. Да участва в дейностите на БСА;
  3. Да получава разпространяваните от БСА информационни материали;
  4. Да иска и да получава от БСА подкрепа и защита на своите творчески права и интереси;
  5. Да поставя пред органите на БСА проблеми за дейността на Сдружението.

Чл. 11. Индивидуалният член на БСА има следните задължения:

  1. Да спазва изискванията на устава на БСА;
  2. Да плаща редовно членския си внос;
  3. С професионалното си поведение и дейност да съдейства за издигането на авторитета на социологическата наука и престижа на БСА;
  4. Да съдейства активно за осъществяване целите и задачите на Сдружението;
  5. Да изпълнява решенията на органите на управление на Сдружението.

Чл. 12. Членството се прекратява при следните случаи:

  1. доброволно напускане;
  2. изключване;
  3. прекратяване на Сдружението;
  4. със смъртта или поставяне под запрещение на членове - физически лица;
  5. с прекратяване на юридическо лице, член на Сдружението;
  6. при отпадане.

Чл. 13. Прекратяване на членство при отпадане е налице при:

  1. Невнасяне на установените с този Устав имуществени вноски, като под невнесени се разбира неплащане на полагащите се имуществени вноски за повече от две години;
  2. При системно неучастие в дейността на Сдружението, като под системно неучастие в дейността ще се разбира неприсъствието на Общо събрание на БСА и Общото събрание по структурни формирования за три последователни мандата.
  3. (нова, приета с реш. на ОС от 22.06.2013 г.) При невнасяне на членски внос за текущата година до 31 декември, включително.

Чл. 14. /1/ Индивидуален член напуска БСА, като уведоми писмено за това ръководството на структурното формирование, в което членува, или Управителния съвет на БСА.
/2/ Индивидуалният член на БСА, който нарушава нейния Устав, може да бъде изключен по решение на Общото събрание на структурното формирование, в което членува, или от Управителния съвет на БСА, ако не членува в дружество, изследователски комитет или клуб. Изключването може да бъде обжалвано пред Контролния съвет и пред Общото събрание на БСА.
/3/ Участниците в колективните членове в БСА носят всички права и задължения на индивидуалните членове, с изключение на тези, които са intutu personae.

ІV. СТРУКТУРА

Чл. 15. /1/ Българската социологическа асоциация се изгражда според принципите на самоорганизацията и самоопределението.
/2/ Членовете на Сдружението се организират по териториален признак в дружества, а по научни интереси и по форма на професионална организация – в изследователски комитети и клубове. Тези структурни формирования подлежат на утвърждаване от Управителния съвет на БСА на основата на копие от учредителния им протокол.
/3/ Структурните формирования на БСА се изграждат при наличие най-малко на 7 души, отговарящи на изискванията на член 9, т.1, членове на Сдружението.
/4/ Индивидуалните членове, които не са обхванати от структурните формирования, както и колективните членове, се водят на пряк отчет към Управителния съвет на БСА.
/5/ Структурните формирования провеждат най-малко едно общо събрание в годината. Общите им събрания могат да вземат решения, ако присъстват повече от половината от техните членове.

Чл. 16. /1/ На основание чл.11, ал.2 от ЗЮЛНЦ в БСА може да има клонове. Управителят на клона представлява БСА като юридическо лице с нестопанска цел за дейността на клона.
/2/ Клоновете на БСА подлежат на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по седалището на клона.
/3/ Задачите на клоновете са:

  1. Представят БСА на територията на своя регион.
  2. Провеждат политиката на БСА и подпомагат нейните мероприятия.
  3. Осъществяват своя дейност в съответствие с Устава на БСА.


/4/ Управителят на клона се избира от Общото събрание на членовете на клона с обикновено мнозинство и се утвърждава от Общото събрание на БСА.
/5/Управителят на клона е длъжен да се отчита пред УС на БСА поне веднъж през мандата на УС. В края на всяка година управителят на клона се отчита пред Общото събрание на членовете на съответния клон.

V. ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 17. Органи на управление на Сдружението са:

  1. Общо събрание (конгрес)
  2. Управителен съвет
  3. Контролен съвет.

Общо събрание (ОС)

Чл. 18. /1/ Върховен орган на управление на БСА е Общото събрание. То се състои от всички негови членове. Индивидуалните членове участвуват лично, а колективните членове – с до трима свои представители, надлежно упълномощени. Общото събрание има следните правомощия:

  1. Приема и изменя Устава на БСА;
  2. Избира и освобождава Управителен съвет на БСА, председател на Управителния съвет на БСА, Контролен съвет на БСА и председател на Контролния съвет на БСА;
  3. Обсъжда и приема отчетите на Управителния съвет и на Контролния съвет на БСА;
  4. Обсъжда и взема решения по всички основни въпроси, свързани с дейността на БСА;
  5. Обсъжда и взема решения по организационни, вкл. персонални въпроси на структурните формирования на Сдружението, поставени на вниманието на Общото събрание;
  6. Взема решение за прекратяването на Сдружението;
  7. Взема решение за участието на БСА в други организации;
  8. Приема вътрешни актове на БСА;
  9. Взема решение за откриване и закриване на клонове;
  10. Приема програма за дейността на Сдружението;
  11. Приема бюджета на Сдружението;
  12. Взима решение относно дължимостта, вида и размера на членския внос и на други имуществени вноски;
  13. Отменя решения на Управителния съвет, Контролния съвет и управители на клонове, които противоречат на Закона, Устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на БСА.


/2/

  1. Общото събрание се свиква от Управителния съвет поне веднъж годишно по негова инициатива или по искане на 1/3 от членовете на Сдружението в населеното място, където е седалището му;
  2. Ако в последния случай УС в едномесечен срок не отправи писмена покана за свикване на Общото събрание, то се свиква в Софийски градски съд по писмено искане на заинтересованите членове или надлежно упълномощено от тях лице.
  3. Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на Общото събрание и по чия инициатива то се свиква.
  4. Поканата се обнародва в Държавен вестник и се поставя на мястото за обявление в сградата, в която се намира управлението на БСА, най-малко един месец преди посочения ден за провеждане на Общото събрание.


/3/ Общото събрание се счита законно, ако присъстват повече от половината членове. Ако на събранието няма необходимия кворум, то се отлага с един час и се провежда на същото място и се смята за законно, колкото и членове да са се явили. По въпроси, които не са били предварително оповестени в дневния ред, не могат да се вземат решения.
/4/ Решенията на Общото събрание за изменение и допълнение на Устава, за прекратяване на Сдружението или за сливането му с друго се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове, а всички останали решения - с обикновено мнозинство.
/5/Изборите на органи на управление на БСА се извършват с тайно гласуване. Всички други решения могат да се вземат и с явно гласуване.

Чл. 19. Общото събрание може да избира спомагателни органи – консултативен съвет, проблемни комисии, и др., като определя функциите и мандата им за всеки конкретен случай.

Управителен съвет (УС)

Чл. 20. /1/ Между общите събрания дейността на сдружението се ръководи от Управителен съвет на БСА. Той се състои от председател и 8 /осем/ члена и се избира за срок от 3 /три/ години. Член на УС на БСА може да бъде и колективен член, юридическо лице, представлявано от свой представител в БСА.
/2/ (изм. с реш. на ОС от 22.06.2013 г.) При избор на членове на УС могат да се проведат няколко тура. За избрани в рамките на определен брой на УС се считат получилите най-голям брой гласове, но не по-малко от повече от половината от участвалите в гласуването.

/3/ Управителният съвет на БСА:
  1. Избира от своя състав двама заместник-председатели и изпълнителен секретар на УС на БСА с тайно гласуване; всички други решения на УС се взимат с явно гласуване; решенията на УС са законни, ако присъстват 2/3 от членовете му и се вземат с мнозинство 50% плюс 1 глас;
  2. Приема годишен план за дейността на БСА, изготвя годишен проекто-бюджет и отчет за неговото изпълнение;
  3. Решава въпроса за членството на БСА в други организации в страната и в чужбина, избира представители на БСА в Съвета на Международната социологическа асоциация и в други международни организации;
  4. Излиза със становище по нормативни актове или обществено важни решения, които са съотносими с дейностите на БСА, или настоява за социологическа експертиза на законопроектите;
  5. При необходимост съставя работни групи и определя техните правомощия;
  6. Приема и освобождава членове на Сдружението;
  7. Организира и осъществява решенията на ОС;
  8. Отчита дейността си пред ОС.


/4/Управителният съвет на БСА се свиква на заседания най-малко 4 пъти в годината от председателя на УС или по искане на 1/4 от членовете на УС.

Чл. 21. /1/ (Изм. - Общо събрание на БСА, 3 декември 2007 г.) Председателят на УС на БСА е председател на БСА. Той се избира преди избора на УС сред алтернативно издигнати кандидатури. Ако при първото гласуване нито един от кандидатите не получи обикновено мнозинство, следва балотаж, в който участват двамата кандидати за председател, получили най-много гласове при първото гласуване: смята се за избран този, който получи повече гласове, но не по-малко от 50% от участвалите в гласуването.
/2/ Председателят на УС на БСА:

  1. ръководи дейността на УС на БСА;
  2. лично, или чрез упълномощен от него член на УС, представлява Сдружението при всички официални контакти в страната и в чужбина;


/3/ Председателят на УС на БСА не може да заема този пост повече от два последователни мандата.
/4/ В случай че Председателят на УС на БСА е в невъзможност да изпълнява своите функции, УС на БСА упълномощава един от своите членове за временно изпълняващ длъжността председател, но за не повече от 6 месеца.
/5/Длъжността Председател на УС на БСА е неплатена. Председателят не може да заема длъжност в националното ръководство на политически и синдикални организации и във висши държавни органи.

Контролен съвет (КС)

Чл. 22. /1/ Контролният съвет се състои от председател и 2 /двама/ членове и се избира между членовете на БСА за срок от 3 /три/ години.
/2/ Контролният съвет се свиква на заседания от своя председател, който ръководи неговата дейност.
/3/ Контролният съвет:

  1. Осъществява контрол по спазването на Устава и изпълнението на решенията на Общото събрание;
  2. Осъществява контрол върху финансовите средства на сдружението;
  3. (предишна т. 4) Излиза с предложения и препоръки пред УС на БСА и се отчита пред Общото събрание.

VІ. ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 23. /1/ Финансовите средства на Сдружението се набират от членски внос, дарения, завещания, помощи, спонсориране и стопанска дейност, авторски и сродни права.
/2/ Индивидуалните членове на БСА плащат членски внос в размер на 1% от минималната месечна работна заплата за предходната година, който може да се внася годишно. Членският внос на колективните членове се регламентира в размер на 8 (осем) индивидуални членски вноски.
/3/ Всички приходи се използват за самоиздръжка и за организиране и осъществяване на основните цели на Сдружението.

Чл. 24. Сдружението може да учредява търговски дружества при условията на Търговския закон, които да извършват стопанска дейност с предоставените им средства на Сдружението.

VІІ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 25. Сдружението има кръгъл печат с надпис “Българска социологическа асоциация – София”.

Чл. 26. За неуредени в този Устав въпроси се прилагат разпоредбите на ЗЮЛНЦ и действащото българско законодателство.

* * *

Настоящият Устав е приет единодушно от Общото събрание на Сдружението, състояло се на 6 юли 2001 г. в гр. София.

Уставът е съставен в два еднообразни екземпляра – единият за Софийски градски съд, а другият за Сдружението.

ЕТИЧЕН КОДЕКС
НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ *

Приет от Общото събрание на БСА
11 май 2004 г.
София

  Свали пълния текст (PDF формат)

ВЪВЕДЕНИЕ

Кодексът очертава етичните принципи и критерии, които съставляват основата на професионалните отговорности и професионалното поведение на социолозите, обединени в БСА. Той представлява най-обща нравствена рамка и система от ориентири по проблеми, с които социолозите се сблъскват всекидневно в работата си.

Кодексът се състои от Въведение и Етични принципи на професионално поведение, развити в Обща и Специална част. Кодексът има отворен характер, което означава, че не предопределя окончателно сферата на морално професионално поведение; независимо дали дадено конкретно действие е описано в него, или не, то подлежи на нравствена регулация. Членовете на БСА поемат ангажимент да се ръководят в дейността си от разгърнатите в Кодекса принципи и критерии на морално поведение и приемат, че нарушаването им води до определени санкции. Лични дейности или действия, които нямат отношения към професионалната работа на социолозите, не са предмет на регулация от страна на Кодекса.

ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

ОБЩА ЧАСТ

Чл. 1. (1) Българските социолози са убедени, че трябва да работят за създаване и натрупване на достоверно научно знание, постигано чрез контролируеми изследователски процедури. По този начин те допринасят за по-доброто разбиране на обществото и за неговото развитие. Основните цели, заложени в Кодекса, са: 1) да регулира професионалните отношения между членовете на БСА, както и между тях и други обществени групи и институции; 2) да защитава достойнството на хората и групите, с които социолозите работят или които са обект на социологически изследвания и анализи; 3) да съдейства за издигане престижа на БСА и българската социология. Индивидуална отговорност на всеки социолог е да се стреми към най-високи стандарти на поведение в изследователската и преподавателската си работа и в отношенията си с възложители и потребители. Всеки социолог, съобразно личните си ценности, култура и натрупан опит, е призван да допълва, но да не нарушава развитите в Кодекса ценности и принципи.
(2) Формулираните по-долу ценности и принципи трябва да се разглеждат не като строги предписания, а като ориентир за социолозите в тяхната професионална дейност. Те въплъщават висшите идеали за професионално поведение.

ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ

Чл. 2. Социолозите се стремят да извършват своята дейност на най-високо ниво на компетентност в съответствие с международно сравними професионални стандарти. Те осъзнават ограничеността на своите изследвания и приемат изпълнението само на такива задачи, за които са придобили необходимата квалификация чрез обучение или продължителен опит. Те споделят потребността от постоянно образоване, за да поддържат професионалните си умения. Те се стремят да използват всички научни, професионални, технически и административни ресурси, необходими за качественото извършване на професионалната им работа. При нужда се съветват с други професионалисти, за да могат да бъдат максимално полезни на своите студенти, партньори, възложители и потребители.

ПРОФЕСИОНАЛНА, НАУЧНА И СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 3. (1) Социолозите поемат отговорност за работата си. Те се отнасят с толерантност към другите социолози, дори когато не са съгласни с техните теоретични, методологични или персонални подходи в професионалната дейност, доколкото последните не противоречат на Кодекса. Социолозите допринасят за обществения престиж на професията и се чувстват отговорни да предотвратяват всяко действие и поведение, което би могло да накърни този престиж. Те се отнасят колегиално към другите, без това да отменя отговорността им за собственото професионално и морално поведение. Когато е необходимо, те се съветват с колегите си, за да не допуснат поведение в разрез с етичните принципи и норми.
(2) Социолозите осъзнават своята професионална и научна отговорност към общностите и обществата, в които живеят и работят. Те прилагат своите знания и им дават публичност с идеята, че допринасят за общественото благо. С изследванията, които извършват, те се стремят да развиват социологическата наука и да съдействат за усъвършенстването на социалните отношения и институции.

ПОЧТЕНОСТ

Чл. 4. В професионалната си дейност социолозите се отнасят честно, справедливо и с уважение към своите колеги и партньори, като се стремят да не поставят под заплаха собствените си професионални интереси и тези на другите. Социолозите реализират своите задачи посредством внушаващи доверие начини и практики: те не правят съзнателно оценки, които са неистинни или подвеждащи. Те информират възложителите и потребителите на социологическа информация за ограниченията на използваните методи и на получените резултати. Социолозите проявяват уважение към различните социологически традиции и техните представители и не отхвърлят неаргументирано техните идеи. Те окуражават и подкрепят новите и смелите научни търсения и не възпрепятстват иновациите.

УВАЖЕНИЕ КЪМ ПРАВАТА, ДОСТОЙНСТВОТО И РАЗЛИЧИЕТО НА ХОРАТА

Чл. 5. (1) Социолозите уважават правата, достойнството и ценността на всички хора. Те се стараят да елиминират пристрастието при изпълнение на професионалните си задължения и не приемат каквито и да било форми на дискриминация по пол, раса, възраст, етническа принадлежност, национален произход, религия, политически и идеологически различия, сексуална ориентация, инвалидност, здравословно състояние, брачен статус. Те се съобразяват с културните, индивидуалните и ролевите различия при изследване, обучение и работа с човешки групи със специфични характеристики.
(2) При всички дейности, свързани с професионалната им работа, социолозите признават правото на другите да имат ценности, нагласи и мнения, които се различават от техните собствени. Те приемат, че социологическите данни и анализи не би трябвало да бъдат представяни по начин, внушаващ страхове, негативни нагласи и враждебност спрямо уязвими социални групи.

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

Социологията като научноизследователска и академична практика

Чл. 6. (1) Сътрудничеството, взаимният обмен и работата в екип са необходими в изследователската и преподавателската дейност на социолозите. Социолозите предоставят на своите колеги достъп до данни и методики, натрупани в хода на изследователската и професионалната работа, освен в случаите, когато това попада под други ограничения. Социолозите признават и отбелязват заимстваните и ползваните идеи, теоретичните и приложните резултати от работата на другите колеги.
(2) Отговорност на социолозите е да бъдат във възможно най-голяма степен професионално безпристрастни. Те признават относителния и незавършения характер на получените резултати и контролират идейните си позиции. Те приемат, че няма социологическо твърдение, което би могло да се представи като неоспорима истина.
(3) Социолозите работят със съзнанието за поддържане на авторитета и интегритета на своята наука, без това да означава безкритичност към фундаменталните й твърдения, методи и резултати.
(4) В преподавателската и изследователската практика социолозите следват принципите на отвореност, критичност и респект спрямо всички научни перспективи. Членовете на БСА носят отговорност за възпитаване на младите поколения социолози в духа на тези принципи.

Взаимоотношения при финансиране на социологически изследвания

Чл. 7. (1) При всяка форма на финансиране на социологически изследвания възложителят би трябвало да бъде предварително запознат с основните принципи и правила, заложени в Кодекса, и с ангажираността на социолога с тяхното спазване. Той би трябвало да бъде информиран за прилаганите методи и за вероятността резултатите от изследването да не съответстват на неговите очаквания.
(2) В професионалната си дейност социолозите не би трябвало да се ръководят от или подчиняват на целите на възложителя (политически, икономически, религиозни и т.н.), независимо от това дали ги споделят, или не. Те не би трябвало да допускат изследването им да се използва за постигане на недемократични цели или такива, които имат за последица дискриминация на отделни групи.

Чл. 8. (1) Социолозите не би трябвало да приемат финансиране по договори, чиито специфични условия не съответстват на научните стандарти за провеждане на дадено изследване. Финансирането, получено за социологически изследвания, би трябвало да се използва по предназначение. Социолозите би трябвало да бъдат лоялни към интересите на възложителя и финансиращата страна.
(2) За предпочитане е договореностите между изследователи и възложители да се оформят в писмена форма.
(3) В ситуации, в които социолозите предлагат конкурентни оферти, те не би трябвало да залагат финансиране, което не е достатъчно за реализирането на проекта, както и да прибягват до други форми на нелоялна конкуренция.

Чл. 9. Социолозите се придържат към най-високите етични стандарти, когато си търсят работа или напускат заеманата длъжност, както и когато вземат решения за назначаване или освобождаване на служители.

Взаимоотношения с изследваните лица

Чл. 10. Като учени социолозите би трябвало да осигуряват достъп до методиката, която използват, както и до източниците на получените данни.

Чл. 11. (1) Сигурността и личната неприкосновеност на изследваните лица, както и анонимността на получените данни трябва да бъдат строго зачитани. Изследователите пазят конфиденциалността на личните данни и техните източници, освен ако респондентите поискат и дадат съгласие да бъдат цитирани. Социолозите не допускат идентифицирането на респондентите, а когато това е невъзможно, трябва ясно да ги предупредят за възможните последици от публикуването на получените данни и резултати.
(2) Социолозите са длъжни да пазят с особен приоритет правата на децата като респонденти.
(3) Социолозите, на които е позволен достъп до лични данни и архиви, зачитат условията за лична неприкосновеност, при които те са събирани. Те обаче могат да използват данни от исторически архиви (частни и обществени) при действащите в страната законови условия, ако са в съгласие с правилата за ползване на съответния архив.
(4) Социолозите спазват принципа на доброволно участие на изследваните лица на всички етапи на проучването. Те предварително информират респондентите за целите на изследването и използваните методи за набиране на информация. При лабораторни и социологически експерименти социолозите са длъжни да предоставят тази информация веднага след приключване на работата с изследваните лица.
(5) С цел минимизиране на намесата в личния живот социолозите включват в своите писмени и устни доклади, консултации и публични изяви само релевантна на целите на изявата информация.

Чл. 12. Заплащането на респондентите, макар и допустимо по принцип, не би трябвало да се окуражава, доколкото е възможно. Ако това става, трябва да се регулира от ясни условия, като се отделя специално внимание за осигуряване на надеждността на събраната информация.

Публикуване и разпространение на резултати от социологически изследвания

Чл. 13. Данните от социологически изследвания са интелектуална собственост на изследователите, на които по принцип принадлежи авторското право. В случаите, когато това право принадлежи на институцията или на възложителя, отношенията се регулират при справедлива компенсация на труда на изследователите.

Чл. 14. (1) Изследователите имат право да публикуват резултатите от своята работа на собствени разноски, ако това не противоречи на договорености с възложителя.
(2) При публикуване на изследователските резултати социолозите имат право да търсят гаранции срещу евентуалното им манипулиране или изкривяване от възложители или издатели.
(3) Приносът на изследователи, спонсори, технически персонал и лица, участвали активно в осъществяване на изследователския проект, се отбелязва ясно при всяка академична публикация, написана въз основа на съответното изследване.
(4) При разпространяване на данни от социологически проучвания винаги се предоставя информация за изследователските методи и източниците на информация в съответствие с установените в социологическата общност изисквания. След приключване на изследването първичната индивидуална информация е достъпна за контрол на методологичната й валидност от страна на колегията.

Чл. 15. (1) Социолозите са отговорни за съхраняване на първичната индивидуална информация от проведените изследвания за достатъчно дълъг период от време, но не по-малко от три години. Това допринася за развитието на социологическото знание и създава условия за контрол на качеството и методологичната коректност на получените данни.
(2) Веднъж публикувани, изследователските резултати стават общо достояние на научната общност. Те подлежат на критични коментари и дискусии, в които участват и самите автори.
(3) Членовете на БСА спазват действащите в страната закони относно информацията, защитата на личните данни на гражданите, както и законодателството, регулиращо набирането, разпространяването и публикуването на социологическа информация.

Използване на научните резултати в сфери извън науката

Чл. 16. Резултатите от социологически изследвания представляват обществен интерес. Тяхното разпространение, свързано с фундаменталното право на гражданите да бъдат информирани, не трябва да бъде възпрепятствано. В същото време не бива да се пренебрегват опасностите от злоупотреби със социологическа информация за политически и комерсиални цели; от изкривяване, опростяване и манипулиране на изследователските резултати при разпространяването им чрез средствата за масова информация или по друг начин. В тези случаи изследователите търсят възможности за коригиране на неправилни интерпретации или некоректна употреба на резултати от собствената им работа.

Чл. 17. Социолозите се въздържат от участие в експертизи, публични дискусии и политически дебати в области, в които не притежават необходимите знания и изследователски опит. Те винаги честно и точно представят областите и нивото на своята експертиза.

Чл. 18. Професионалните и научните изводи и действия на социолозите могат да засегнат живота на хора и групи. Затова те проявяват особено внимание към опасностите от злоупотреба с тяхното знание или експертиза, породени от лични, социални, организационни, както и от финансови и политически фактори. Когато такава злоупотреба е налице, социолозите и БСА предприемат необходимите действия за коригиране и минимизиране на нейните последици.

Прилагане на Кодекса

Чл. 19. (1) БСА изработва правилник за приложение на Кодекса и създава Комисия по етика. Комисията приема и отговаря на запитвания относно интерпретацията и прилагането на Кодекса и Правилника към възникнали професионални проблеми.
(2) Тя приема оплаквания за неетично професионално поведение, проучва случаи и взема съответни решения. Комисията е арбитър при конфликтни професионални ситуации.

Чл. 20. Правилникът за приложение на Кодекса се приема от Общото събрание на БСА. Членовете на Комисията са социолози, ползващи се с авторитет и доверие сред колегията. Те се избират с квалифицирано мнозинство (2/3) от Общото събрание на БСА.

* При изработване на проекта са използвани предишни разработки на БСА и етичните кодекси на Международната социологическа асоциация и Американската социологическа асоциация.

Правилник за приложение на особената част на етичния кодекс на БСА

Приет на Общото събрание на БСА,
7 декември 2005 г.
София

Чл. 1. На основание чл. 19, ал. 1 от Етичния кодекс на БСА се създава Комисия по етика.

Чл. 2. Комисията по етика е колективен орган на БСА.

Чл. 3. (1) Комисията е съставена от 5 члена.
(2) Членовете на Комисията са членове на БСА, ползващи се с авторитет и доверие сред социологическата колегия.

Чл. 4. Комисията по етика се избира от Общото събрание на БСА с квалифицирано мнозинство 2/3 от Общото събрание на БСАс мандат от 4 години.

Чл. 5. Комисията има Председател, който се избира от Общото събрание на БСА.

Чл. 6. Членовете на Комисията имат равни права при обсъждане и вземане на решения.

Чл. 7. (1) Всеки член на Комисията има право на един глас.
(2) Ако член на Комисията изпадне във временна или трайна неспособност да участва в работата й поради смърт, временна или трайна неспособност, УС на БСА избира на мястото на изпадналия във временна или трайна неспособност с консенсус нов член до свикване на ОС на БСА.

Чл. 8. (1) Председателят представлява Комисията пред другите органи на БСА.
(2) Председателят е primus inter pares.

Чл. 9. (1) Комисията взема решенията си с обикновено Мнозинство от списъчния си състав. Не се допуска вземането на неприсъствени решения.
(2) Комисията се свиква на заседания по инициатива на Председателя й или по искане на всеки един от членовете й.
(3) В този случай Председателят е длъжен да свика незабавно Комисията.

Чл. 10. Комисията взема два вида решения:
1. Тълкувателни решения, относно съдържанието и прилагането на Етичния кодекс на БСА и Правилника за неговото приложение.
2. Арбитражни решения при условията на чл. 19, ал. 2 от Етичния кодекс на БСА.

Чл. 11. Комисията може да създава свои постоянни или временни помощни органи.

Чл. 12. Решенията на постоянните и временните помощни органи не обвързват Комисията при вземане на решения от нея. Те имат единствено консултативен характер.

Чл. 13. (1) Решенията на Комисията могат да се обжалват писмено пред ОС на БСА.
(2) Решенията на ОС на БСА в тези случаи са окончателни.
(3) Обжалваните решения следва да се обявяват в предварително обявения дневен ред на ОС на БСА.
(4) Необявени решения по реда и при условията на чл. 13, ал.3 не могат да се обжалват.

Чл. 14. (1) Комисията се сезира писмено.
(2) Комисията не приема и не разглежда анонимни сигнали, като противоречащи на Устава и Етичния кодекс на БСА.
(3) Обжалването на решения на Комисията не спира тяхното изпълнение.